Книгата като обект на визуалните изкуства

"В Русия стана скучно и безинтересно. За Русия вече всичко е ясно. Културата продължава да се руши. Съдят художници заради изложбите им, а писателите - заради творбите им в  художествената литература. За изкуство се признава само това, което прославя властта, или това, което може да украси концерта след конгреса". Така започва представянето на проекта си "Русия-2" галеристът Марат Гелман. Годината е 2005. В първия момент си помислих, че цитира откъс от дневник или писмо на интелектуалец от някоя по-ранна епоха. Има неща, които трудно се променят - усещането на съвремениците, че преживяват упадък: упадък на творческия потенциал, упадък на морала, упадък на духовните стремежи. Обикновено властимащите изказват шумно възмущение от подобно черногледство. Обикновено, това наистина се оказва черногледство, но по причини, нямащи нищо общо с бодрите цифри от отчетите. Обикновено, тъкмо авторите на апокалиптичните внушения опровергават собствените си прокоби за края на изкуството. И обикновено властта отрича правото тъкмо на "черногледците" да наричат творбите си изкуство. Нищо ново под слънцето. Всъщност, сега в Русия изобщо не е скучно. Там се вихрят арт-войни. След скандала при награждаването на Алексей Беляев-Гинтовт, Анатолий Осмоловски е осъден на смърт чрез побиване на кол от НКВД ("Небесен комисарият на вътрешните работи") към Евразийския младежки съюз. Сигурно трябва да поясня, че евразийската идея е антиевропейска. Осмоловски в порива си пък обявява арт-групата "Война" за обратната страна на същата монета като "glamour-фашиста" Беляев-Гинтовт. Ако не се интересувате специално, няма как да знаете, че групата "Война" обявява себе си за улична арт-банда, наследник на Black Mask в Ню Йорк от средата на 60-те години на миналия век. Естествено, има и противникови улични арт-банди ("Възмездието на народа", например). Радикализма на тези артистични групи няма как да не доведе до сблъсъци с органите на реда. Членовете на "Война" за девети път са обвинени - този път в хулиганство и в нанасяне на щети на чужда собственост. Става въпрос за акцията от края на декември миналата година, когато буквално завариха стоманени ламарини (3 мм) за входа на ресторанта "Опричники". Заведението с именно такова име не е избрано никак случайно, но не му е сега мястото и времето за уроци по руска история (опричниците са личната гвардия и отряд за "мокри поръчки" на Иван Грозни. В.Сорокин наскоро публикува футуристичен роман с реминисценции към времето на фамозния московски княз). Като съучастник е привлечен Андрей Ерофеев, наскоро прочул се с уволнението си от Третяковската галерия. Накратко, арт-животът на Москва кипи. Само че - ъндърграунд. Видео от декемврийската акция (10 min без 3 sek), което ен дава точна представа за случилото се (няма го погледът "отвътре", където Ерофеев е резервирал маса за 10 човека, дегизирани като зайци и Дядо Мраз, за да отвличат вниманието):

 

Новини

От 3 юни до 22 окт. 2009 г. на венецианското биенале ще бъде показана ландшафтната инсталация SubTiziano, част от проекта на Александър Пономарьов "Оползотворяване на глутниците" (Utilization of Packs).

Освен проекта на Пономарьов зрителите на биеналето ще могат да видят още 70 работи на известни руски художници като Иля и Емилия Кабакови, Виталий Комар и Александър Меламид, Юрий Алберт, Иван Чуйков, Борис Орлов, Анатолий Осмоловски. Кураторът Владимир Левашов се опитва да създаде нов, по-различен от общоприетите "автопортрети" на съвременното руско изкуство, да го представи като практика на конструиране на безбройни светове, като "смътен обект" на самото себе си. Така е озаглавена изложбата в двореца Ca’ Rezzoniko - "Този смътен обект на изкуството".

На 53-тото венецианско биенале в основната програма Making Worlds, курирана от Даниел Бирнбаум, ще бъде преставен и Московският поетичен клуб, формирал се през 2007 г. около поета Кирил Ковалджи.

До 24 май 2009 г. продължава изложбата на Кирил Данелия в Московския музей за съвременно изкуство. Ретроспективата носи претенциозното заглавие «The Greatest Hits» и заема осем от залите на музея. Художникът (р. 1968 г.) споделя, че десетилетието, преживяно в Лос Анжелис, е било белязано с интензивен труд и много плодотворно. Дошло е време творецът да си вземе кратък отпуск и да се огледа, да направи равносметка на създаденото през последните 20 години.

Кирил Данелия е осиновен доведен син на популярния режисьор Георгий Данелия ("Мимино", "Афоня", "Есенен маратон", "Кин-дза-дза"). Майка му Галина Данелия - филмов режисьор, асистира на съпруга си при снимките на "Кин-дза-дза", играе в епизодична роля (съпругата на героя на Станислав Любшин). Впрочем, Кирил започва творческия си път като художник в екипа, сътворил култовата комедия.

В едно от интервютата Кирил Данелия отбелязва, че знаменитият му баща е окачил в кабинета си една от работите на сина си ("Джезве") редом с рисунките на своя кумир Федерико Фелини.

От 3 март 2009 г. в галерията на Марат Гелман във "Винзавода" се открива изложбата на Андрей Блохин и Георгий Кузнецов "RECYCLE". Предполагам, че няма нищо общо със сагата на софийските боклуци, но знае ли човек?

От 27 февруари до 22 март 2009 г. в "Манежа" с подкрепата на Volkswagen може да се види ретроспективата на фотографа Сергей Бурасовски. Забележителни са черно-белите му арктически фотографии. Интерес предизвиква серията "Постсъветска Лениниана", както и серията "Локомотиви" Освен публикуваната тук снимка "Самолетни двигатели", любопитна ми се стори и направената през 1976 г. "Над Чукотската тундра" и "Летящия холандец".  Политически контекст имат "китайската" серия и серията "Черния октомври 1993 г. Москва".